„СТИХ О ДУШЕ”
Аввакум Петрович Петров (~1620-1682 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТИХ ЗА ДУШАТА
О, душа моя, що за воля е твоята,
щом сама в таз далечна пустиня
като бездомница се скитосваш,
диво с дивите зверове живееш
и в нищета безмилостно се съсипваш,
от жажда и лют глад сега умираш?
Защо не приемеш с благодарност създанието божие?
Може би власт от бога нямаш за достъп
до житейските сладости и телесните радости?
Ударения
СТИХ ЗА ДУШАТА
О́, душа́ мо́я, што́ за во́ля е тво́ята,
што́м сама́ в та́з дале́чна пусти́ня
като бездо́мница се скито́сваш,
ди́во с ди́вите зверове́ живе́еш
и в ништета́ безми́лостно се съси́пваш,
от жа́жда и лю́т глад сега́ уми́раш?
Зашто́ не прие́меш с благода́рност създа́нието бо́жие?
Мо́же би вла́ст от бо́га ня́маш за до́стъп
до жите́йските сла́дости и теле́сните ра́дости?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Аввакум Петров
СТИХ О ДУШЕ
O душе моя, что за воля твоя,
Иже ты сама в той далней пустыни
Яко бездомная ныне ся скитаеш,
И з зверми дивиими житие свое имееш,
И в нищете без милости сама себе изнуряеш,
Жаждею и гладом люте ныне умираеш?
Почто создания божия со благодарением не приемлеш?
Али ты власти от бога не имееш
Доступити сладости века сего и телесныя радости?
---------------
Руският писател, поет, богослов, вероучител и проповедник Авакум Петров (протопоп Аввакум Петрович Петров) е роден на 25 ноември 1620 г. в с. Григорово, Нижегородска област. През 1642 г. става дякон, през 1644 г. е ръкоположен за свещеник, а след 1650 г. е протойерей. Автор е на 43 църковни и светски съчинения, сред които „Книга бесед”, „Книга толкований”, „Книга обличений” и др. Основоположник е на новата руска словесност, на свободното образно слово, на изповедалната проза и на жанра автобиография. Неговото „Житие протопопа Аввакума, им самим написанное” (1672 г.), написано на разбираем за народа език, е уникален паметник на руската литература от XVII в. Противник на църковната реформа на патриарх Никон от 1650-1660 г. и доразвиващ старообредните богослужения в руската църква, през 1653 г. той е изпратен в Сибир (в Тоболск, Енисейск, Братск и Пустозьорск) и втората половина от живота му минава в заточение. Продължава да се противопоставя на църковните реформи и на 14/24 април 1682 г. е изгорен на клада в Пустозьорск. През 1916 г. Старообрядната църква го обявява за светец.